Бизнес

  

С 40 км в час, или бавната модернизация на сръбските железници

PlovdivWeek на 30/11/2013, 16:06
Прочутата югославска железопътната система вече е само блед спомен. Днес пътуването с влак в Сърбия е неудобно и дори рисковано. Модернизация обаче може би предстои, пише в репортаж .Сръбските железници са основани през 1881 г., няколко месеца преди основателят им, княз Милан Обренович, да бъде коронясан като първия крал на Кралство Сърбия. През 1884 г. е открита железопътната връзка между Белград и Ниш. Първите влакове по този маршрут са пътували със средна скорост от малко под 40 км в час. В Сърбия днес, повече от век по-късно, ситуацията не се е променила много. Средната скорост на пътническите влакове, при най-благоприятните оценки, е около 44 км в час.От Белград до Адриатическото крайбрежиеВъпреки че са наясно с ниската скорост на сръбските влакове, пътниците на международния влак от Белград за Бар в Черна гора на 16 септември очакват да стигнат до крайната точка, на 400 километра, в рамките на "нормалните" 11 часа. Те със сигурност не си представя, че това пътуване ще им отнеме почти три пъти повече време – 32 часа. Серия от механични повреди води до непрестанни спирания в сръбската провинция, следва и "последната капка": електрическите кабели са ударени от мълния , което принуждава влака да спре за шест часа в тъмен тунел. Чувствайки се длъжно да реагира подобаващо, ръководстваото на железниците не само възстановява парите на пътниците за билетите, но и уволнява двама служители и намалява заплатите на други седем, тъй като носят отговорност за повредите.Въпреки бавната скорост, с която влаковете пътуват, линията Белград - Бар се приема за шедьовър на съвременния железопътен инженеринг. Построяването ѝ отнема 20 години и взема 104 живота, линията има 254 тунела, 435 моста и спиращия дъха виадукт на Мала Рийека - най-високият в Европа. Откриването ѝ през 1976 г. е било повод за гордост в социалистическа Югославия. На тези релси, свързващи Дунав с Адриатическо море, влаковете са пристигали до последната си точка за 7 часа, като на места дори са достигали 120 км в час. Но през последните две десетилетия състоянието на линията видимо се е влошило. През 2006 г. влак дерайлира в каньон, в резултат на което 47 души загинаха, а около 200 бяха ранени.Забавяния, кражби и инцидентиСъстоянието на линията Белград-Бар е отражение на общата ситуация на железопътния транспорт в страната. Както открито казва настоящият директор, Драголюб Симонович, "днес железниците са в състояние на изключителна трудност, както при инфраструктурата, така и за осигуряването на безопасността".Само една трета от мрежата е електрифицирана, релсите са в много лошо състояние, а някои вагони са 60-годишни. През последните 5 години е имало около 100 дерайлирания, хиляди заминавания са отменени, а времето за пътуване на практика се е удвоило.Въпреки това Симонович настоява, че железопътната система е важен ресурс. "Само през 2013 г. железниците са транспортирали 6.4 млн. тона на стоки и 4.7 млн. пътници, генерирали са приходи от 17.20 милиарда динара (150 милиона евро)", обяснява той.Но ситуацията на услугата остава критична. Бранко Вучкович пише в "Свободна Европа": "Влакове, които често дерайлират, дори да пътуват с 40 км в час заради лоша поддръжка, железопътни прелези, които не са адекватно надписани, закъснения от няколко часа и остарели вагони. Всичко това дава картината на драматичната ситуация, която сръбските железници изпитват от много години." И това не е всичко. Сръбските железници трябва да се справят с все по-честите кражби. Крадците вземат всичко, което могат да продадат на пазара за скрап: части от вагони, медни кабели, електрически компоненти, релси и траверси. Тези кражби, освен икономически щети на компанията, създават сериозни проблеми за безопасността. На линия Суботица-Сомбор тази година влак дерайлира, защото някой беше махнал болтовете на стотици от релсите. През 2012 г. са били извадени 400 метра от релсите по линията Нови Сад - Орловат. В много други случаи кражбите са довели до забавяния и временно затваряне на някои линии.Железниците в преходНастоящият упадък на сръбските железници започва с прехода след разпадането на Югославия. Войните през 90-те и икономическите санкции, наложени на режима на Милошевич, доведоха компанията до ръба на фалита. От 2000 г. насам, макар и с известно подобрение, железниците не са били в състояние да се възстановят като ефективно и печелившо обществено дружество, което се дължи и на корупционни скандали сред ръководството.Поради тази причина през последните години сръбското правителство привлече частни инвеститори, както местни, така и международни, за да модернизира мрежата и да я направи конкурентоспособна. Възможността за пълна приватизация след либерализирането на също се обсъжда. Но за разлика от други страни в района, като Унгария , Румъния, Гърция, това все още не е изпълнено въпреки натиска от страна на Световната банка и Европейския съюз в тази посока.През последните години сръбското правителство е поискало заеми в размер на 1.5 милиарда евро за модернизиране на инфраструктурата и за закупуване на нови двигатели и подвижен състав. Главните кредитори са Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и руското правителство. Приоритет за европейските кредитори е подновяването на релсовия път, който съответства на Паневропейски коридор 10, който свързва Залцбург и Будапеща със Солун. Допълнителни средства са дадени за подобряване на крайградската мрежа на Белград, докато Русия инвестира в преструктурирането на славната някога линия Белград-Бар. Споразумението беше подписано в началото на годината и работата трябва да започне през 2015 г.Без влакове до СараевоЕдин от най-болезнените аспекти на кризата в сръбските железници е влошаването на техните международни връзки. Макар че е било възможно в социалистическа Югославия, днес пътуването с влак между Сърбия и други страни наблизо не е нито практично, нито лесно. Най-отчайващият случай е прекъсването на линията Белград-Сараево, което се случи миналата година. Затворена за първи път през 1990 г. в навечерието на войната, линията е пусната отново през 2009 г. с голям ентусиазъм и очаквания за евентуалния ѝ принос за помиряването на двете столици. През последните дванадесет месеца директните връзки между Белград и други столици в региона – Загреб, Будапеща, Букурещ и София – също бяха отменени или силно намалени.Друго голямо отсъствие е това на "Ориент Експрес" - влакът, който се превърна в луксозна туристическа атракция, не е преминавал през Сърбия от четири години. Мястото му беше заето от по-малко известния "Балкан Експрес", който предлага на двеста пътници всяка година да преживеят отново запомнящи се моменти от миналото. Обновеният също е на релсите като туристическа атракция.



статии от рубриката

Няма въведени коментари към новината

Коментирайте новините

  • Смени картинката
  • http://pic.bg/laptopi/lenovo
  • http://pic.bg/laptopi/asus/laptop-asx54cs
  • http://pic.bg/laptopi/acer/aspire/laptop-lx.rr90c.071-lx.rr90c.071

Къде в Пловдив?



Зареждане на календара...