България

  

Монахини събирали дарения от Русия до Австрия за Казанлъшкия манастир

PlovdivWeek на 31/01/2017, 00:40

Източник: www.standartnews.com
Братята Христо и Никола Тъпчилещови издействали ферман за построяването на Светата обител "Въведение Богородично" Девическият манастир "Въведение Богородично" се намира в западната част на град Казанлък. Според една легенда, през 1828 г. на казанлъчанката Сусана Генчева, монахиня от Калоферския женски манастир "Въведение Богородично", се присънила Богородица, която я посъветвала да се върне в родния си град и да основе там манастир. Дълбоко вярващата жена изпълнила святото послание. Събрала осем момичета от Казанлък за послушнички и започнала да ги обучава на църковнославянско богослужение и ръкоделие. Новосъздаденият женски метох бил приютен в къщата на известния търговец на розово масло Иванчо Клатната. След време послушничките решили да се замонашат и подстрижението извършил архимандрит Калиник – игумен на манастира в село (сега град) Мъглиж, Казанлъшко. Монахините живели в бедност и лишения в продължение на 14 години. Сами се грижели за препитанието си, като изработвали и продавали шаеци и ръкавици и разчитали на помощта на роднини. И през цялото време се молели на Бог да им помогне да построят истински манастир. Най-дейно с тази задача се заела една от сестрите – Зиновия Станчева. За да осигури необходимите средства, тя заминала с още две монахини за Браила (Румъния), където брат й Димитър Станчов бил търговец. С негова помощ събрали от българската общност там първите хиляда гроша. Със 750 от тях купили земята, на която се намира сега манастирът. Но за да се узакони неговото съществуване, бил необходим ферман, който успeли да издействат живеещите тогава в Цариград богати калоферски търговци – братята Христо и Никола Тъпчилещови. За няколко години монахините пътували осем пъти до Русия през Цариград и Одеса, като обикаляли Киев, Москва, Петербург, Кронщат и други градове, събирайки дарения за строежа на църква и монашески килии. А в периода 1867–1871 г. – в Сърбия и Австрия за средства, необходими за построяване на женско сиропиталище по европейски модел. В продължение на 15 години манастирският двор постепенно бил застроен – изградили високата масивна ограда, монашеските килии в северната му част. Според спомените на монахините от онова време, първите подстрижения в новата обител се извършвали на двора под овощните дървета, защото църква все още нямало. Манастирът бил наречен "Въведение Богородично" като калоферския, от който дошла неговата основателка. По време на Руско-турската война (1877–1878) Казанлъшкият манастир споделя злощастната съдба на многото поругани български обители. След падането на Стара Загора (19 юли 1877) многолюден бежански поток се отправя към Балкана. Когато минават през Казанлък, част от хората се подслоняват в манастира. Тогава сестрите заедно с игумения Екапитолина се присъединяват към бягащите изплашени люде. Има данни, че войските на Сюлейман паша, преследващи бегълците, се настаняват в манастирския двор, като преди това избиват приютилите се там около 340 ранени и болни жени, деца и старци. Според тези тъмни страници от манастирската история, черквата била превърната в склад за храни, а за кратко и в затвор, в който пленени български и руски войници са оковани, измъчвани и избивани. При бягството си турците правят опит да опожарят храма, но по една щастлива случайност той е осуетен - в бързината неверниците изгубили ключа в двора и монахините го намерили и успели да потушат пожара. На 27 декември 1877 г. руските войски освобождават Казанлък, като с това е сложен край на оскверняването на манастирските светини. След това манастирът е превърнат в лазарет, а сестрите, заедно с руските медицински сестри, поели грижа за болните и ранените. Около източната страна на черквата днес могат да се видят гробовете на тези, които не успели да оцелеят. Тук е погребан и ислямизираният англичанин, офицерът от турската армия Леман Паша. Според една легенда, преди смъртта си, разкаян, дето е изменил на вярата си, той сам пожелал да бъде заровен пред входа на храма, за да го "тъпчат" християните, когато влизат и излизат от църквата. Шест от надгробните паметници са обявени за паметници на културата с регионално значение. А малко след входа посетителят се озовава пред забележителен паметник, издигнат в памет на загиналите руски войници, български опълченци и убитите в манастира 340 граждани на Казанлък.



статии от рубриката

Няма въведени коментари към новината

Коментирайте новините

  • Смени картинката
  • http://pic.bg/laptopi/lenovo
  • http://pic.bg/laptopi/asus/laptop-asx54cs
  • http://pic.bg/laptopi/acer/aspire/laptop-lx.rr90c.071-lx.rr90c.071

Къде в Пловдив?



Зареждане на календара...